Откъс от новият роман

             на

Антония Станчева

 БЯЛОТО МОМЧЕ!.doc

Откъс от 

" Неволи Янини "

Наричах се тогаз Траяна,
но името си не познах.
Коя ли баба името си дала на внучето,
що тъй яви се
във този дом - разбит и неетичен?
А майка ми тогаз не бе ли бдяла
над своето дете - момиче?
Не знаела ли тя тогава,
че аз ще тъна в самота
сред обич, грях и пустота?
И някой ден пред нея ще застана,
със страх ще изрека:
" Мамо, аз съм като теб - Жена! "
Не ме вълнуваха игрите, 
по - късно пренебрегвах и парите.
Далече бях от власт и слава,
но от дете аз вечно лягах
и ставах със роман в ръка,
или със стихове красиви
запълвах свойта самота.
Есенин, Пушкин, Достоевски,
прочетох даже " Ад " на Данте,
и неведнъж ги препрочитах
потънала в печал.
Твърдя, че бях дете щастливо,
макар да бях сама,
но имах си Онегин и Татяна!
Да бъда като нея закопнях!
Но ето, че приятелят на мама,
веднъж, като седяхме двама
край камината голяма -
той четеше нещо там -
и аз, с роман в ръка,
задълбочена и сама
четях с тъга.
Тогава ме погледна той,
но в погледа не се четеше злоба,
и рече ми с мил глас:
" Върви навън, деца играят,
захвърли романа.
Ти трябва да играеш,
не се погубвай, Яна! "
Той пръв ме тъй нарече,
и името Траяна,
що майка ми на мен бе дала
бързо избледня.
Научих се от другите деца
да тичам, да играя.
Подавах им ръка и казвах:
" Здравейте, аз съм Яна! "
И тъй - от тук, до края
ще се наричам Яна.
И днес ще ви разкажа
за болката голяма
що моето сърце и моята душа
запълни празнота със самота!